II Награда от Регионален ученически конкурс "135 г. от избухването на априлското въстание"

„135 години Априлско въстание”

Стоил воевода

(есе)

През хилядолетната история на България, българският народ е преминал през много години на величие и години на потисничество.
Създаването, изграждането, развитието на българската държава е свързано с приобщаването на българите към християнските добродетели и култура. Хан Аспарух, княз Борис I, управлението на цар Симеон - наречено „Златен век”.
След многото битки с византийци и варвари от юг се задава нова опасност – османските турци. Вместо да се обединят пред общия враг, балканските народи отказват съюза предложен от Византия. Те губят битката при Косово поле и Никопол. Завоевателите превземат крепост след крепост.
Годината е 1396. Ордите на султан Баязид I окончателно сломяват съпротивата на българите и превземат Видинското царство. Покорени са всички български земи. България пада под турско иго за 500 години. Съграденото от поколения е разрушено.
Така моят народ попада под иго, а България става част от османската държава.
Но народа не се примирява с новата власт. Не иска да е рая. Не иска да дава децата си за еничари. Не иска да пълни сараите на султана с красивите си дъщери. От малката искрица на надеждата се раждат пожарите на Търновското и Чипровското въстание. Неуспехът им не сломява духа на българите. Появяват се хайдутите. От лични отмъстители по-късно те стават борци за национална свобода. През 1762 един монах пише книга за славната историята на един поробен народ, за да повдигне духа му. Паисий, Софроний, Иларион Макариополски, Левски обединяват народа за борба за българска църква, за светско образование, за самостоятелна държава, за свобода.
В Априлското въстание загиват най-храбрите синове на България. Един от тях е - Стоил Иванов Вучков -“Войводата”. Тръгнал от новозагорското село Инджекьой. Смел, честен, свободолюбив, от овчар в Добруджа се превръща в хайдутин. Той спасява хората във Варненско и Балчишко от турските безчинства.
Дружината му се увеличава и той тръгва към Котленския балкан. Те решават да преминат през Котел. По идея на воеводата, една част от дружината са преоблечени в турски дрехи, като заптиета, а друга част от четниците - като роби с вързани на гърба ръце. Никой от котленските турци не открива измамата, и те продължават към Сливенския балкан. Воеводата иска да види България свободна.
Верен на идеала си, че всички трябва да участват в борбата, той емигрира в Румъния. Там се свързва с революционния комитет. Определен е за помощник апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 г.
Апостолите решават вместо въстание в Сливен, да се води четническа борба в планините. За тази цел трябва да се организира въстаническа планинска база. Тази задача е възложена на Стоил Войвода. Научавайки за започналата борба в Панагюрище, сливенските революционери свикват събрание. Набелязан е план за извеждането на въстаниците в Балкана. Малка част от събралите се хора, заедно с Ил. Драгостинов и Г. Обретенов заминават за укрепения лагер на Стоил войвода.
Пролет е. Месец май е, а вали сняг. И времето е против въстаниците. Дружината, наброяваща 72-ма души, води тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им оставени в снега. Над село Раково се води тежък бой, в който загива безстрашният революционер Георги Обретенов - синът на баба Тонка. Неговата гибел е удар за бунтовниците.
Силите на въстаниците бързо намаляват, мнозина от тях са ранени, пушките им са мокри и не могат да стрелят.
На 10 май 1876 четата води кървав бой при село Нейково. Воеводата е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов – убит. Въпреки болката, Стоил Войвода спасява знамето и повежда останалите въстаници по пътя на безсмъртието, а те са само четири. Между селата Близнец и Бинкос попадат на засада и Стоил Войвода е отново ранен. Останалите живи четници, водени от Войводата, си проправят път през Балкана към полето. Въстаниците се опитват да преминат река Тунджа и да се спасят в Средна гора. Те не могат да пресекат пълноводната река, защото са изтощени от глад и умора. Остават за почивка във върбалаците около реката.
На 13 май в местността Чешме, при село Бинкос са обградени от потеря и заловени. Воеводата дръзко отказва да върви завързан. Вбесени от предизвикателната гордост на войводата, аскерите му отрязват главата след жестоки мъчения. Турците занасят главата му набучена на кол в село Близнец.
Пролет е. Отново е Април. Както преди 135 години. Редят се годините, но спомена за храбрите и смели мъже, жертвали се за родината са живи в сърцето на народа. Днес ние се прекланяме пред героите, дали своя принос за свободата ни, за гордостта да се наричаме българи.
Ние, потомците на героите пазим святата им памет. Те са ни предали най-великия урок по родолюбие, който ни е нужен и днес. Нека оживее споменът за драматичната Априлска епопея, от която ни делят вече 135 години.
Вечна памет на героите загинали за свободата и бъдещето на България!


Димитър Щастливов Табаков, 7г клас
У-ще „д-р Иван Селимински” - Сливен