„Червената книга на фолклора“
есе
Думата история произлиза от гръцката дума Ιστορία, която означава „описание на събрани сведения”. В далечните векове, когато е нямало писменост, тези сведения се предавали от бащи на синове чрез народното творчество.
Народно творчество (от анг. фолклор - от „folk” - народ, „lore” — мъдрост) е събирателно понятие за литературни произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор, (като разкази, легенди, поговорки, суеверия, песни, обреди, а също и гатанки и др.).
Историята (написана или разказана) е обгърната в неизвестност и затова поражда любопитство. Любопитството от своя страна създава мечти, а те те карат да искаш да узнаеш повече. Знанията правят живота ти интересен. Интересният живот е изпълнен с приключения. Това бе началото, първите ми стъпки, към изпълващия ме с безкраен интерес свят на народното творчество.
Защо някои хора искат да останат в историята и какво кара други хора (археолози, αρχαίος - древен и λόγος - слово) да се ровят в миналото, за да открият сведения за живота на хората преди нас и да ни ги покажат подредени в музейни сбирки? (Музеят е място, където се събират, пазят и излагат предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха, наука или сфера на интерес.)
Всъщност историята е като математическо уравнение с много неизвестни. Зад тези неизвестни стоят не просто дати и събития, а човешки съдби. Съдби на велики пълководци и владетели или съдби на обикновени хора. Колкото и отдалечен във времето да ни се струва живота на хората от преди векове, те почти не се различавaт от нас, защото мъката на майката, загубила сина си в битката при Ахелой или Ватерло, е напълно еднаква с тази на майките, които погребват децата си при днешните войни по света. Всички онези човешки чувства не са се променили. Щастието си е щастие, а тъгата – тъга.
Целите, които си поставяме, навярно са различни. Ако днес мечтаем за добро образование и блестяща кариера, то в средните векове, навярно са мечтали за нещо коренно различно. Но въпреки това, всички се стремим към осъществяването на желанията си с един и същи плам. Така, че щом чувствата ни са еднакви, то и събитията се повтарят, само личностите са различни. Затова някои хора казват „който знае историята, знае и бъдещето". Затова изследваме миналото, за да знаем бъдещето. А съхраняването на родовата памет е наградата. А пък етнографията (от гр. εθνος - "етнос" (народ) и γραφω - "пиша") е тази дисциплина, която се занимава с изследването на обичаите, традициите, бита, културата, облеклото, диалектните и говорните различия, занаятите, музикалните инструменти, семейните и родови взаимоотношения и вярвания в различните исторически периоди от развитието на даден етнос.
Така например в българската ентография се изучават културните различия между основните български етнографски групи - шопи, добруджанци, тракийци, македонци , балканджии и др., които принадлежат на един етнос - българския, но имат различия в говора, облеклото, народното творчество и някои традиции и обичаи.
Вече сме 21век. Век на интернет. Науката се развива, създават се нови технологии. Можем да общуваме с хора от целия свят. Езикът също се развива. Създават се нови думи, а други изчезват. Възприемаме празници от други народи и се опитваме да ги свържем с нашите.
Червената книга на България е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали неща, например: биологични видове, народни песни, обичаи и традиции, разпространени на територията на страната ни.
Реших да ви покажа България, като направим една фолклорна разходка през етнографските и области, като разлистим червената книга.
И ето, представете си, стоя на брега на Дунав, яхнал черно конче. Там, където хан Аспарух е стъпил. В шепата стискам българска пръст. Пред мен се е ширнала равна Добруджа: ”Лале ли си зюмбюл ли си, гюл ли си?” - дочувам далечен, тих напев.
Препускам сред море от златно жито. Около мен се носят песни на жътварки. Спирам да послушам, но врано конче не трае. Рипна, препусна и ето ни на Балкана. На Сините камъни, на Слънчева поляна.
От върха на планината виждам житните ниви на Тракия, под парещите слънчеви лъчи. Безкрайни градини изпълнени със слънчогледи, насочили златни глави към небето. “Тракия - равна градина в нашата мила родина”. Когато се тракийци уморат, та седнат и да си починат, пък тогава нека пак песен извият. От ония песни тъй тъжни. Песни за Индже войвода, за оная майка горкана де син и Балкана хванал.
Че ми е драго да пея. Мило ми става на сърце. Душата ми песен носи. Литни ми песенчице, литни на далеко, на далеко към Петрова нива. Дето Странджа в полите си е свила. Там се пее, свири и нестинарките хоро играят, жарта им гори нозете, а те се молят не спират на св.Константин и Елена.
Сменят се картини прекрасни, текстове тежки, мелодии нежни. Не стигат песните да изкажа що е ми е на душата. И бият го българинът, а той пее не спира. От нейде пак глас се зачува: „Еничари ходят мамо, от село на село, мъжки рожби вземат мамо, еничари правят” И майките плачат, и децата пищят, и само вярата им остава едничката, непогазената. И в църква ги затварят майките, децата. Седмици глад и жажда! Безверниците стрелят по църквата, палят я и тя се срутва над главите на християните. Остава само тя - вярата и кладенеца изкопан с голи ръце, за да намерят вода за децата.
Пък възседнах конче и се спуснах през гора зелена. Бяга конче, бърза, златно слънце иска да надбяга, през долина с рози-трендафили. Преди зора да зазори да стигне там долу в Софийското поле. Да види как да бранят христовата вяра са тръгнали кон до коня, юнак до юнака, сабите им като ясно слънце а войводата им сам цар Иван Шишман.
Да види как Витоша се е извисила, като орел над софийско. И като погледнах надолу видях весели шопи. Един копае - десет пеят:
“От доле идат шопи ергене, на глави носат овчи калпаци, на нозете им свински опинци. Кога одат, одат и окат, че от Искаро дълбоко нема, че от Витоша по висока нема. Ой, шопе, шопе, дявол си шопе!.”
Пеят и се смеят. Като пеят силно подвикват ”Де си Марко, Марко кралевиче да свободиш три синджира роби?”. Със здраве, им рекох! А конче изцвили и напред се завтече.
Цял ден не стига да пребродя родина мила. И така. Очи видяха що видяха: Рила, Пирин, Родопите и Странджа съзряхя. Малко ли врано конче лудува, из Тракия и Добруджа! И колко много си припомних, и колко ново научих. Сърцето ми пак затуптя силно, че ми е мило за родината.
От когато ярко слънце на небосвода изгрее, докато мрак припадне и луна заблести. Щях да пея със глас меден. Да пея песни от Пирин: За Йованината изгора. Да пея за Яне Сандански - що за народ загина. За Миле поп Йорданов, за Гоце Делчев и сговорна дружина.
Да пея песни Родопски - за Руфинка лична невяста. Що си е болна легнала на високата планина! За Делю хаидутин. Дето се бие с турците да не му потурчат селото, и в селото момите.
Да ми се носи песен из Шар голяма планина. Притурила се и затрупала два овчаря, на мъдрост ни научила, че „любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба”. И за хубава Биляна, дето платно бели на Охридските извори.
Че, ми са мили песните на мойта родина, с кръв са писани, тежки и изстрадани.
Имаме такъв прекрасен фолклор, а не го ценим достатъчно и току-виж ни го присвоили. Да започнем от тракийската и родопска области. За тях гърците претендират, че това е гръцки фолклор. Същото е и със Добруджа, този път Румъния е страната, която има претенции. За македонската фолклорна област, всички знаем колко заплетена е историята. Дори и шопско не си е само наше, по-голямата му част е в България, а останалите земи се разпределят между Македония и Сърбия. Като сърбите, освен песните си присвояват и шопската салата, като я наричат Сръбска. А освен това ние сами го изопачаваме чрез попфолка. Но има надежда, четох, че е открита първата дискотека, в която се играят само народни танци и звучи само народна музика.
Българския фолклор е нещо уникално - чист и прекрасен като капка роса, огряна от слънцето, като бистра и студена изворна вода.
Вярвам, че един ден българския фолклор отново ще се възроди и заобича, защото в песните е вграден българския дух. Не може да има човек, който да не харесва народната песен. Просто не се е вслушвал...
Димитър Щастливов Табаков
ПМГ “Добри Чинтулов”, 9 клас Сливен
