Първа награда за есе "Аз и моят град" - за празника на Сливен - 2010 - Честито на Димитър !

Приказката на земята ни
Meчтая да пътувам. Но накъде да тръгна... Може би към Антарктида или към Хаваите! Копнея да видя нови хора, нови Светове и Галактики. Представям си, че пристигам на някой остров, където господар е Природата, че пътешествам из дивите гори на Амазония, че откривам водопада Анхел, че се нося из водите на Мъртво море, или в дълбините на самата Марианска падина... Препускам с Аспаруховите войни. Сещам се как хан Аспарух забил на брега на реката прабългарското знаме – конска опашка и казал - "Тук ще бъде България!"
Истилифунос, Туида, Ислимие, Савулен, Суида, Селимно, Свилне, Сливно, Сливне...
За много хора тези имена не значат нищо. Но на мен те ми нашепват за вековна история. За минало величествено, славно, героично. Но и трагично, тъмно… Но никога срамно! Защото това е името на моят роден град сгушен в полите на Сините камъни.
“Ето го, заграден на запад и север от високи рътлини и скалисти хребети, той е застанал на границата между Стара планина и равнината, опрял гръб на Балкана, с лице към Тракия…”
Сливането на планината с полето...
Сливането на трите реки - Асеновска, Селишка и Новоселска...
Случвало ли ви се е да отидете на излет в планината и да не можете да се насладите на гледките, с които сте обградени? Чистотата на гората да ви заплени и да останете омагьосани? Вековни дървета да се издигат пред вас и да спускат клони надолу, за да ви прегърнат? Някъде в далечината да се чува почукването на самотен кълвач.
Случвало ли ви се е да стоите пред извор и да гледате неговите води, чисти като душата на дете, ронейки се като майчини сълзи, бистри като кристали?
А случвало ли ви се е от върха на планината да видите житните ниви на Тракия под парещите слънчеви лъчи? Да гледате безкрайни градини изпълнени със слънчогледи, насочили глави към небето, като че се усмихват? Забелязвали ли сте колко красиво е всичко това и какво неоспоримо величие притежава? Има кътчета пренесени от древността и съхранени с много усилия. Докосвайки се до тях ти никога не можеш да ги сравниш с каквото и да било друго. Прелестта на тези места не може да се опише с думи, тя трябва да се види.

„Сините камъни са най-красивата част в целия Източен Балкан. Всеки дол, всеки чукар, всяка гънка от тях дават най-разнообразни и живописни изгледи, безброй водопади нарушават тишината на долищата. Стотици вирове се крият под лещаците и орешаците. На всяка стъпка, на всеки завой пътникът остава удивен от новите картини, които природата тъй умело е композирала.”
Халката! Старинни легенди разказват,че Сливенското поле е било море, а на халката завързвали корабите.

Кушбунар! Рядко живописен, известен още на траките, прочут с лековитите си свойства още преди много години. Тук са се събирали славните хайдути войводите Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Злати воевода ...
Вървя по улиците на моя град…
Вглеждам се в тях и търся очите на хората. Някъде там, в далечното минало по същите калдъръмените улици е вървяло момче като мен...
Вървя по дъждовните улици на моя роден град…Разпънал чадъра, бавничко крача и подреждам нахлуващите мисли. Откъде да започна...
Старият бряст, Орлето, Хаджи Димитър, Филип Тотю, Добри Чинтулов, д-р Иван Селимински....
Борци и будители! За свобода и просвета.
Даскал Добри Чинтулов създава едно от най-модерните училища преди Освобождението в България.
В Сливен е направила първи стъпки българската индустрия. Тук Добри Желязков е открил първата текстилна фабрика на Балканския полуостров.
Славно минало! А бъдещето?
Всички мечтаем нашият град да е известен, красив, чист... Да се гордеем, че сме граждани на Сливен. Където и да отидем по света да бързаме да се върнем.
Мечти! Мечтите са нещо, без което ние не можем.
Човешките мечти са израз на стремежа ни към свобода, щастие и съвършенство. Да мечтаеш, значи да живееш.
Не всички мечти са достижими, но ако не мечтаем със сигурност няма да успеем. Човек може да постигне всичко, стига да се вслушва внимателно в шепота на сърцето си, което винаги му сочи пътя на истината за него самия и за света.
Бих искал да не спираме да мечтаем. Защото с твоите, с моите, с мечтите на всички ще направим света още по-човечен и по-красив.
Тя, моята България и моят град, се намират на най-хубавото място - насред големия кръстопът на Балканите, част от Европейския континент, велико и славно име в средновековната европейска история. Но в покрайнините на Европа, между европейската цивилизация и Ориента…
С малко труд и упоритост Сливен може да стане толкова хубав, колкото е градът на мечтите ни. Бъдещето на града ни зависи от нас.
Нашите деди са прославили Сливен. Защо да не го направим и ние!
Сливен! В него съм роден, израснал, уча, а някой ден ще работя и ще продължавам да живея. Защото освен разходките из Центъра и Планината много обичам да играя футбол със своите приятели, да се разхождам и да похапвам сладолед. Където и да реша да уча, аз ще се върна и ще работя за да направя Сливен един европейски град – град, какъвто той заслужава да бъде. Ще вложа всичките си усилия, за да съхраня и духа на града такъв, какъвто е бил той през годините.
Сливен е градът, който, където и да отида ще нося завинаги в себе си!

Димитър Щастливов Табаков, 7г клас - есе
У-ще „д-р Иван Селимински”

Първа награда от национален конкурс за есе ! Браво Митко !

Вяра, надежда и любов

Есе

Животът на човек е пъстра броеница от радости и скърби. В основата на които стоят вярата, надеждата и любовта.
Тези три думи посочват най-ценните християнски добродетели. В тях има много скрита сила. Чрез тях човек дава топлина и радост на другите хора. Но в тяхно име стават и престъпления.
Като кажем думата „вяра”, веднага в съзнанието на всеки изплуват думите „надежда” и „любов”.
С помощта на силната вяра може да се постигне всичко. Тя е тази, която дава сила и окриля човека.
Заради вярата хората са страдали ,жертвали са се. Заради вярата са се водили войни, а и сега се водят. Заради вярата кръстоносците са тръгнали на походи, заради вярата султан Баязид е водил битка с тях. Заради вярата сега терористите правят атентати.
Хиляди християни са загинали заради вярата, но са умирали непобедени, защото са запалвали в много други сърца вярата в Бога.
Да си припомним светите братя Кирил и Методий и техните ученици, Паисий, Левски, които като апостоли обикалят и посаждат семената на знанието и вярата в Българските земи. Днес ги почитаме като светци.
Тъжно е, но в името на вярата и днес, продължават да умират хора, в атентати и измислени войни. Това е сляпата вяра, с чиято помощ някои хора насаждат зло, използвайки я срещу други хора и религии.
Това вече не е вяра, защото вярата е добродетел и трябва да носи само добро.
Вярата, надеждата и любовта вървят ръка за ръка. Старите хора казват: „Надеждата умира последна!”. Тогава, когато човек е загубил всичко, на помощ му идва тя - надеждата, за да го крепи. След нея малко по малко се зараждат отново вярата и любовта. Това е като един затворен кръг, където всичко се повтаря отново и отново, както в природата един сезон сменя друг, едно цвете пониква, цъфти, ражда семена. Едната добродетел води след себе си и другите, те са неразривно свързани.
В Библията се казва "Бог е любов". Единствена любовта стопля сърцата ни. Любов към семейството, към приятелите, към ближния, към Бога - тя е навсякъде около нас, като въздуха, който дишаме и без който не можем.
Истинският християнин вярва, че доброто ражда добро, че благородната постъпка твори чудеса. Всъщност чудесата са в човешката душа, завладяна от вярата, надеждата и любовта.

Димитър Щастливов Табаков, 6г клас
У-ще „д-р Иван Селимински”
Град Сливен